• Девелопия

"Сега основното предизвикателство пред професионалисти и родители е динамиката на времето."

Updated: Sep 16

Страхът от това да бъдеш родител сякаш завладява все повече хора.


Разкажете ни малко повече за себе си.

Завършил съм през 1987 година психология и втора специалност философия в Софийски университет „Климент Охридски“. След това съм работил в училище: три години като учител и после още осем години като училищен психолог. След това преминах изцяло на свободна практика като консултант, психотерапевт и групов водещ. Водил съм много групи за учители и родители. Обучавал съм се в доста школи на психотерапията, като последното и най-завладяващо за мен е работата ми със системната терапия на Берт Хелингер.


През последните години, заедно със съпругата ми Мариела Михайлова-Стефанова създадохме Психологически център „Аз и Ние“. Имаме собствено пространство, където е съсредоточена практиката ни на психолози и психотерапевти.

Как решихте да се занимавате и да се насочите към работа с деца, родители, развитие?

Още докато бях учител правех различни изследвания в училище, като най-интересното авторско мое изследване беше за това, дали учениците имат предразсъдъчни нагласи към учителите си и обратно: учителите към учениците. Моите занимания се прочуха, достигнаха и до ръководството на общината и от там ме попитаха дали искам да бъда училищен психолог. Тогава тази позиция си беше чиста екзотика. Отговорих, че само за това си мечтая. След това бях назначен и съм един от първите училищни психолози в страната. Може би най-важното, което създадох в училище, беше авторска система за работа с деца, които са подложени на тормоз или застрашени да бъдат аутсайдери. Това беше подход, базиран на работа с цялата система клас, който преподавам и досега, когато работя с учители и училищни психолози.

Вярвате ли, че зад успеха на децата се крият целеустремени и примерни родители? А Вие определяте ли се като такъв/такава?


По принцип смятам, че стоя далеч от понятия като целеустременост и успех. По-скоро се свързвам със смисъла на това, да бъде човек, който е максимално релаксиран и се носи спокойно по реката на живота.

Как научихте за “Девелопия” и защо приехте поканата за участие?

Научих от Габриела и нейният ентусиазъм беше заразителен.

Спомняте ли си често ученическите години, преподавателите? Какво беше времето тогава и какво е сега?

Разликата между времето, когато бях ученик и сегашното време на пръв поглед е доста голяма. Но си мисля, че учениците и тогава и сега имат много сходни търсения, проблеми и емоции, които следват логиката на възрастовото развитие.

Какво липсва на съвременния родител и професионалист, занимаващ се с деца и подрастващи младежи?


Сега основното предизвикателство пред професионалисти и родители е динамиката на времето. Сменят се модели на взаимодействие в семейството, жените стават много по-активни, мъжете на пръв поглед отстъпват властовите позиции, които са имали до преди 30-40 години и това внася големи сътресения в семейната система. Но все пак разликата е основно в това, че сега сътресенията се проявяват повече на повърхността, докато преди време тази енергия стоеше потисната и непроявена. От друга страна сега сякаш хората са по-автономни, но като обратна страна – и по-изолирани, по-трудно намиращи подкрепа един в друг.


Според Вас кои са най-честите притеснения на родителите - страх от възможността да бъдеш родител или самото отглеждане и развитие на децата?

Страхът от това да бъдеш родител сякаш завладява все повече хора. И изобщо – страхът от партньорските отношения между мъжа и жената. Все повече са тези, които остават да живеят сами. А технологиите предлагат един безопасен начин на свързване, който подкрепя хората в това да се затварят в едно виртуално пространство, където другият не може да проникне цялостно.

Казано просто, целта на образованието е да се научим да учим, а не цял живот да чакаме някой да ни учи какво, как и кога да направим. Подкрепяте ли това становище?

Да, напълно. И много се напрягам, когато виждам колко сложни стават учебниците на децата в България.

Кои са най-важните знаци и сигнали, които родителите не бива да пропускат в развитието на своето дете?

За мен, от позицията на моята терапевтична практика, най-важно е да не пропуснем, когато детето е подтиснато, твърде затворено. Защото агресивността всички я забелязват като проблем.

Вярвате ли, че корените на успеха са в първите 7 години от живота на едно дете? Какво е важно да се случи в първите 7 години от развитието на детето?

В първите седем години е важно детето да придобие базисна увереност, че мама и татко го обичат и се грижат за него. Имайки тази увереност, то след това става способно да постигне самостоятелност. Но за да развие самостоятелност, когато тръгне на училище, детето има нужда да му се дава правото на грешка, а не родителят невротично да го притиска да бъде съвършено. Това е доста голямо преобръщане, което за много родители е трудно. Те продължават да се грижат за детето след седем, както и преди това, не му дават пространство за изява, което означава именно да дадеш право на грешки.

Каква е ролята на специалистите в ранното детско развитие по вашата програма? Какви са техните конкретни задачи?


Мога да говоря само за моята терапевтична и консултантска практика. За мен основната ми роля е да създавам предпоставки за засилване на здравословната връзка дете – родител, а не да компенсирам със своя авторитет слабостите на тази връзка.

Ако бяхте дете, какво щяхте да направите отново?

Да скитам свободно, накъдето ми се прииска и скрит от погледа на възрастните. Рискувайки след това да бъда санкциониран.


Повече за Людмил Стефанов може да откриете тук: Официална facebook група

Психологически център "Аз и Ние"

Видео: Ревността и съперничеството между децата в семейството - Людмил Стефанов и Мариела Михайлова

Видео: Родителят и детските кризи от раждането до 7 години – чакаме да минат или правим нещо?


© 2020 Developya.