• Девелопия

"Децата наистина са отражение на своите родители и наш дълг е да сме добър пример за тях."

Updated: Sep 16

Всеки родител трябва да бъде с отворени сетива към своето дете. Децата са изключително чисти проводници на своите емоции и усещания.


Разкажете ни малко повече за себе си.

Казвам се Милена Георгиева и съм учен, доцент по молекулярна биология. Занимавам се с наука от 2001 г. Това е моментът, в който за първи път влязох в Института по Молекулярна биология на Българска Академия на Науките, след като успешно бях защитила магистърската си степен по клетъчна биология и ембриология в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше времето, в което съвременната генетика влизаше в годините на своя апогей. Периодът беше белязан от успешното приключване на най-мащабния проект в съвременната наука - „Проекта Човешки геном“. Разчитането, декодирането и разплитането на кода на човешката генетика даде такъв тласък на молекулярната биология, че днес вече говорим за персонализиран подход при лечението на болести, прецизна медицина и дори генна редакция на хора. Изобщо, мога да кажа, че съм един от късметлийте, който тогава избра да се занимава с тази наука и до ден днешен не съжалявам за този си избор.


Освен професионалист съм и майка на една прекрасна дъщеря. Родителството за мен е голямо призвание и ежедневно предизвикателство. Да виждаш различна, понякога по-добра изява на своята генетика в тялото на детето ти, е магия, магията на живота. Често експериментирам и в тази плоскост. Използвам знанията си по биология и генетика на човека, за да модулирам изявата на тази моя генетика, но в друго тяло.

Как решихте да се занимавате и да се насочите към работа с деца, родители, развитие?

Обичам литературата, изкуството, киното и театъра. Във всичко виждам как научното познание отваря крилата на въображението и на прави Homo sapiens с въображение и полет на душата. В хода на моята работа като изследовател осъзнах, че колкото и бързо да се развива една наука, ако тя не достига до хората по достъпен начин, значи няма никакъв смисъл. Наука, която се прави само заради егото на учените и техните наукометрични показатели, е наука без кауза. Осъзнах, че генетиката и молекулярната биология могат да предложат много решения за сериозни проблеми, свързани със здравето, психологията и развитието на човека. Разбрах, че ако успявам да комуникирам най-новите открития от света на съвременната генетика, ще бъда от полза за хората и обществото. И така неусетно се впуснах и в друга част от професията учен, а именно комуникацията на науката по достъпен и приятен начин за хората. Нещо което в началото не се ценеше много от моите колеги, но за мен като учен и човек беше жизненоважна необходимост. Започнах да изнасям лекции и семинари на различни научно-популярни форуми в България и чужбина. Получих покани за лектор на ТЕД платформата и неусетно станах част от общество млади, умни и много напредничави хора, които бяха жадни за знания.


Работата ми в сферата на репродуктивната медицина, ангажиментите ми с производители и разпространители на храни за бебета и деца, ме увериха, че това, което правя, има смисъл. Споделяйки моя научен опит за ролята на храната като мощен епигенетичен фактор, който може да модулира изявата на нашите гени и тези на нашите деца, придоби голям смисъл. И ето ме тук, участник в проекта Девелопия.


Вярвате ли, че зад успеха на децата се крият целеустремени и примерни родители? А Вие определяте ли се като такава?


Вярвам, че ние като родители сме отговорни към нашите деца и то не само с възможностите, които им даваме да растат щастливи без да им липсва нещо, но и с примера, който сме за тях всеки ден от тяхното съществуване. За мен децата са бял лист хартия, върху който ние рисуваме с цветовете на нашите постъпки, с любовта и грижата към тях. Само от нас зависи върху този бял и „наивен“ лист хартия да нарисуваме шедьовъра, наречен „стойностен, успешен и щастлив човек“. Дълбоко убедена съм и мога да го подкрепя със сериозни научни данни, че начинът, по който живеем, общуваме и се храним влияе много сериозно на изявата на генетиката на нашите деца и забележете, това започва много преди тези деца да са заченати. Нашият начин на живот, стресът, храната, двигателната активност са фактори, които модулират гените ни и тяхната работа, и повлияват сериозно нашето здраве и това на децата ни.


Необходимо е родителите да осъзнават това и да го разбират, за да могат с действията си да осигурят един по-добър шанс за успешно развитие на децата си. За мен да споделям моя научен опит и този на моите колеги в тази сфера е задължително условие за успеха на нас като родители и учени. Само тогава можем да дадем на нашите деца шанс да растат здрави и щастливи, само тогава можем да им помогнем да се адаптират успешно в съвременния, понякога враждебен и бързо променящ се свят. А аз какъв родител съм, можете да разберете, като попитате, моята дъщеря. Тя най-добре може да разкаже как сме я възпитавали и мисли ли, че е успешен този наш научен подход. За мен тя е моето „епигенетично“ чудо, моето „по-добро аз“. Така я наричам от малка, защото в моменти, в които ме е ядосвала или разочаровала, а те са били редки, аз винаги съм си казвала: „Е, аз твоята генетика не мога да променя, но епигенетично ще се постарая да модулирам тази генетика в правилната посока“.


Повярвайте това го е чувала много пъти. И мисля си сега, след като тя вече е целеустремен млад човек със своите търсения и превъплъщения, че наистина сме повлияли епигенетно върху нея с ежедневните грижи, насочвания и разбира се побутвания към правилните избори и решения. Децата наистина са отражение на своите родители и наш дълг е да сме добър пример за тях. Аз продължавам да се старая в тази посока и се надявам, и тя, моята дъщеря, да бъде добър родител за своите деца.


Как научихте за “Девелопия” и защо приехте поканата за участие?

Девелопия се свърза с мен с поканата за сътрудничество. Поканата дойде ненадейно и в период, в който съм много заета с научната си кариера и научно-изследователска работа в лабораторията. И въпреки моята ангажираност отделих време да се запозная с тяхната концепция. Впечатли ме интелигентното представяне на нуждата на нашето съвремие от научния опит и подход в отглеждането на нашите деца, и нямаше начин да откажа. Убедена съм, че заедно с останалите специалисти, включени в проекта, ще успеем да създадем едно ново течение във възпитанието на децата. Искам да успеем заедно да помогнем на родителите да осъзнаят отговорността си към бъдещето на децата и тяхното здраве. Вярвам, че ще създадем среда за дискусии, в която всеки ще може свободно да задава въпроси, да общува с различни специалисти и да взима адекватни, базирани на разум решения за бъдещетео на детето си. Не можах да откажа и заради благотворителния смисъл на тези наши изяви като учени и специалисти. Това придава голяма стойност на проекта и осмисля и моята работа като учен.


Спомняте ли си често ученическите години, преподавателите? Какво беше времето тогава и какво е сега?

Спомням си това време много добре. Беше период на много промени и въпреки това беше време на спокойно подрастване. Имахме прекрасно образование и невероятни преподаватели, които въпреки че бяха много строги, бяха хора на първо място и дори приятели за някои от нас. Днес, ежедневието е забързано, забързано е и образованието. Някак не разбрахме, че не количеството усвоена информация има смисъл, а осъзнаването на необходимостта от тази информация за бъдещето на децата ни. И попаднахме в капана на съвременното образование, което препуска по материала, учениците учат, за да преминат поредния ученически курс и после се озовават студенти у нас или в чужбина. И там започват да си задават въпроси, свързани със средното си образование и разбират, че нещата са различни. Различни са, защото осъзнатата нужда от значението на знанието за тяхното развитие е първа крачка към усвояването на материала, и успешното интерпретиране в професионалната среда.


Това е, което липсва сега. И надявам се скоро да се промени, защото именно моята дъщеря в първата година от висшето си образование в Нидерландия ми каза в телефонен разговор: „Мамо, не знам какво става, но ако се върна в България, ще се постарая да променя цялото училищно образование. Тук в Нидерландия децата учат, за да разберат и да ползват това познание, докато ние в България учим, за да получим оценки. Това е ужасно!“ И въпреки, че й бях казвала всичко това, тя го осъзна едва след като сблъска с другата действителност.


Какво липсва на съвременния родител и професионалист, занимаващ се с деца и подрастващи младежи?

Време, може би това е което липсва. Защото информация за най-новите течения и тенденции в храненето и отглеждането на децата са около нас и всеки има достъп до тях. Необходимо е време, време, в което родителите и професионалистите, занимаващи се с деца, да отделят на тези малки нешлифовани диамантчета да засияят ослепително, като реализират всичкия потенциал, скътан в гените им. Времето се превърна в най-ценната валута в съвременния свят и само родители, които наистина осъзнато отделят от времето си за общуването с децата си, им дават най-голямото богатство на света.


Според Вас кои са най-честите притеснения на родителите?


Може би страх от това да не се провалят. Страх да не останат неразбрани от децата си. Последното е невъзможно, но рядко го осъзнаваме. Децата са толкова интуитивни и толкова непринудени, че няма начин дете да не разбира родителя си. Обратното е вярно, обаче, за съжаление. Забързани, залисани в ежедневието забравяме за децата си и за това, че те нямат нужда от последния модел мобилен телефон или модерни кецове и дънки, а от любов, разбиране, вслушване и игри, игри с родителите, игри на открито, игри за развитие на познавателните им способности. Страхът у нас възрастните идва от силата на интуитивния детски мозък, който ни смущава. Необходимо е само да отворим сетивата си за всички емоции, които идват от едно дете, за да задоволим неговите нужди и повярвайте това е най-голямото богатство - широко отворените очи на едно наистина щастливо, обичано и разбрано от родителите си дете.


Казано просто, целта на образованието е да се научим да учим, а не цял живот да чакаме някой да ни учи какво, как и кога да направим. Подкрепяте ли това становище?

Напълно! Аз вярвам в това и го споделям навсякъде. Целта на образованието е да ни накара да разберем необходимостта от ученето, необходимостта от знанието, защото само чрез знание и учене ние можем да вземем правилните решения за нашия живот и живота на нашето дете.


Кои са най-важните знаци и сигнали, които родителите не бива да пропускат в развитието на своето дете?

Всеки родител трябва да бъде с отворени сетива към своето дете. Децата са изключително чисти проводници на своите емоции и усещания. Ако ние възрастните се оттърсим от предразсъдъци и ежедневен стрес, шансът ни да не пропуснем тези сигнали е огромен. Това е задължително за израстването на детето и превръщането му в уверен, целеустремен и вярващ в себе си отделен човек.

Вярвате ли, че корените на успеха са в първите 7 години от живота на едно дете? Какво е важно да се случи в първите 7 години от развитието на детето?

Корените на успеха са в ежедневното старание и трупане на знания. Но първите 7 години от живота на детето са много важни, защото тогава наистина формираме модела на неговото психо-соматично развитие. Това е време, в което ние нанасяме цветовете върху нашата картина шедьовър най-интензивно. Това е периодът, в който формиране основните навици и модели на поведение. С начина си на живот, с хранителната си култура и двигателна активност ние модулираме поведението на нашето дете най-силно и поставяме основите на неговото бъдещо израстване. Ако тези основи не са стабилни, резултатът след това няма да ни хареса. В този период е добре да дадем на детето си цялата любов, която имаме без обаче това да го лишава от основните принципи на организираност, подреденост и интерес към книжките, цветовете и занимателните игри.


Слушането на класическа музика, посещенията в галерии и научно-занимателни музеи са задължителни дори за по-малките. Срещата с различните култури, с различните езици развива мозъка с много по-бързи темпове, ако сравняваме с деца, към които родителите не полагат грижи за тяхното развитие. Детето трябва да е заобиколено от родители и близки, които го стимулират да проявява своите заложби, които го изслушват и насочват. Създаването на здравословните хранителни навици също започва през този период. Интересът към храната, започва да се формира и да се отъждествява с нейните хранителни и вкусови стойности. Ако успеем да възпитаме у детето любов към плодовете и зеленчуците още от ранна детска възраст, то ние формираме у тях здравословни навици на хранене.


Изобщо това е един изключително важен период за развитието на едно дете.


Каква е ролята на специалистите в ранното детско развитие по вашата програма? Какви са техните конкретни задачи?

Ролята и отговорността на всички и родители, и специалисти към нашите деца са огромни. Живеем в динамичен, бързо променящ се и много предизвикателен свят. Нашата мисия трябва да бъде насочена към отглеждане на деца, които да са адаптивни към промените, да бъдат силни и уверени в своите възможности. Ние сме медиаторите на тази нова среда и този нов свят и основните посланници към децата. Трябва да транслираме промените адекватно и да подготвяме нашите деца за тях с ясното съзнание, че светът днес няма да бъде точно същия свят утре, но ако те са подготвени с основните човешки качества и познания в сферата на технологиите, естествените и природни науки, и разбира се чуждите езици, за тях шансовете да се приспособят ще бъдат големи.

Ако бяхте дете, какво щяхте да направите отново?

Ако бях дете?Аз все още се чувствам дете понякога. Любопитството към живота и света е останало в мен още от детска възраст и благодаря на Господ за това, защото мога да общувам както с малки деца, така и с вече пораснали такива и всеки път се чувствам все по-млада и позитивно заредена. А за това се грижат и моята дъщеря на 21, и моите племенници – на 5 и на 9. Повярвайте с тях аз съм дете!


Повече за професионалния път на доц.д-р Милена Георгиева, може да откриете в:

Официални видеа + лекции в Youtube;

Подкаст #SuperHuman на Георги Ненов;

Подкаст на #Ratio;

Лаборатория по молекулярна генетика, ИМБ-БАН;

© 2020 Developya.