• Девелопия

"За щастие все повече родители се пробуждат, развиват себе си".

Updated: Aug 30

Ролята на специалиста е да насочи родителя върху какво да работи и трансформира в себе си.


Разкажете ни малко повече за себе си.

Казвам се Милена Ходжева и съм филолог, консултант по личностно развитие и позитивна психотерапия. Завърших специалност „Българска филология” в ЮЗУ „Неофит Рилски” и няколко години преподавах български език и литература. Но истинската ми страст и това, което най-силно ме вдъхновява е психологията. Завърших обучение по позитивна психотерапия, Су Джок терапия, Академия за треньори по личностно развитие и множество други курсове и обучения в тази област.

Майка съм на прекрасен син на 4 години и имам партньор, който е чудесен баща и любим.


Как решихте да се занимавате и да се насочите към работа с личностно развитие и отношенията родители-деца?

Това, което ме насочи към личностното развитие и отношенията родители-деца беше нуждата от моята собствена трансформация, развитие и промяна. Чувствах се жертва на обстоятелствата, липсваше ми увереност, робувах на страхове, не срещах подходящ партньор. Исках да променя живота си, търсех причината за това, което ми се случва. Така се насочих към приложната психология, в която постепенно откривах знанията, начините, методите, практиките, чрез които човек може да трансформира себе си и живота си, и да се доближава все повече до тази безусловна любов, от която произлиза.


Осъзнах, че основополагащото, което е необходимо да изградим в себе си, е отношението на любов, приемане и благодарност към своите родители. От това зависи какви ще са нашите взаимоотношения с партньор, деца, общество и реализацията ни в живота.


Това правим в консултациите, които провеждам – преработваме отношението на обида, обвинение, неприемане, претенции, гняв, недоволство. Изграждаме здравословни граници с родителите, за да може човек да изгради такива с всеки друг в живота си. Тъй като родителите са първите хора, с които имаме взаимоотношения. И каквито са те с тях, такива са и с всеки друг около нас – партньор, деца, колеги, общество.

Вярвате ли, че зад успеха на децата се крият целеустремени и примерни родители? А Вие определяте ли се като такъв/такава?

Да, разбира се. Родителите учат децата си единствено с пример. Каквото и да получава един родител детето си, докато не го направи, и не е пример за него, казаното не може да достигне до детето, и да бъде възприето. Успешните деца са тези, които са обичани безусловно, и които обичат и приемат себе си по този начин. Тогава те не се критикуват, обвиняват, уверени са и успяват да реализират потенциала си.


Като родител аз се стремя да давам правилния пример. Но тъй като няма перфектни родители, и аз имам своите моменти на слабост. Затова е важно родителят да си прощава, да не се обвинява, да знае, че винаги прави най-доброто, на което е способен. Да работи със себе си, да развива и трансформира душата си, да лекува травмите си, за да не ги предава на своите деца.


Как научихте за “Девелопия” и защо приехте поканата за участие?

Научих за “Девелопия” от поканата, която Габриела отправи към мен. Благодаря за доверието и възможността да споделя от знанията и опита си, за да са полезни на повече хора. За мен е огромна радост да може колкото може повече хора, да бъдат информирани, и да приложат тази информация в живота си в името на пълноценния си живот и този на децата си. Защотото ние идваме на тази Земя, да се развиваме, подобряваме себе си, да живем изпълнени с любов, приемане и благодарност.

Спомняте ли си често ученическите години, преподавателите? Какво беше времето тогава и какво е сега?

Спомням си ученическите години с благодарност към преподавателите. Благодаря им за труда и преподаваните знания. Вярвам, че образователната ни система се развива и учениците в един момент ще започнат да учат това, от което наистина имат нужда.


Какво липсва на съвременния родител и професионалист, занимаващ се с деца и подрастващи младежи?

За щастие все повече родители се пробуждат, развиват себе си, учат се и се отнасят мъдро и зряло към децата си. Осъзнават значимостта и отговорността си като родители. Това, което може да липсва при някои, е зряло отношение - родителят не се държи като обидено дете. Обича безусловно, приема го такова, каквото е, показва обичта си и поставя категорични граници с любов.


Според Вас кои са най-честите притеснения на родителите - страх от възможността да бъдеш родител или самото отглеждане и развитие на децата?

Не мога да кажа кой страх е по-разпространен, но човек би се страхувал от родителството, когато самият той не е достатъчно зрял, не е приел себе си като цялостна личност, включваща и предимствата, и недостатъците си. Когато няма доверие в себе си и света около себе си.

Казано просто, целта на образованието е да се научим да учим, а не цял живот да чакаме някой да ни учи какво, как и кога да направим. Подкрепяте ли това становище?

Да, разбира се, подкрепям го напълно. Необходимо е човек да се научи да търси информацията, която му е необходима, да се учи от опита и практиката си.


Кои са най-важните знаци и сигнали, които родителите не бива да пропускат в развитието на своето дете?

Важен знак, на който е необходимо да се обърне внимание е, ако детето се затваря в себе си и не споделя. Тогава то е загубило доверието в родителите си.

Вярвате ли, че корените на успеха са в първите 7 години от живота на едно дете?

Да, през първите 7 години се изграждат основните вярвания за света, модели на поведение, навици. Това е периодът, в който е необходимо в детето, да се изгради отношение на доверие към света, че той е безопасно място. Детето да бъде оставяно да опознава заобикалящата го среда с доверие (разбира се при обезопасени условия), да бъде обичано безусловно (не само когато слуша), да усеща, че е прието такова, каквото е. Тогава ще му бъде по-лесно да има такова отношение към себе си и света. Ще расте уверено, самостоятелно, осъзнанвайки своята ценност и значимост. Важно е да му бъдат поставени ясни и категорични граници, за да се чувства спокойно, сигурно и уверено.


Каква е ролята на специалистите в ранното детско развитие по вашата програма? Какви са техните конкретни задачи?

Ролята на специалиста е да насочи родителя върху какво да работи и трансформира в себе си, за да изгради здравословна връзка и общуване с детето си.


Ако бяхте дете, какво щяхте да направите отново?

Щях да си играя отново с куклите.


Повече за Милена Ходжева, открийте в полезните линкове по-долу:

Консултант по личностно развитие

Интервю с Милена Ходжева

Интервю с Милена Ходжева

© 2020 Developya.